Прочетен: 985 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.04.2011 19:36
м м м м м м м
м м м м мм м м м м
м м м м м м м м м м м м
Миг
Дали се е случило нявга - не помна,
не знам, ще се случи ли… Тъжен и морен,
аз плувам самин из тълпата огромна
на някакъв град огрешен и позорен.
Над мене, замръзнало в мисъл безумна,
небето немееше странно далече,
а долу се носеше музика шумна
от стъпки, от смях и преплетени речи.
Но горди и сласти очи ни зовяха
на уличен пир мойте жажди смирени -
мъжете там хилави воини бяха,
жените - отвъргнати, неми сирени…
В миг глуха вълна над града се пронесе,
в миг всичко в заглъхналост странна потъна,
аз сетих и страх, и молитви в сърце си
и видех света като пропаст бездънна.
Незрими води, с глух и таиствен ромон,
заляха съня на безбрежния неми
и нямаше там ни надежда, ни спомен -
и нямаше там ни пространство, ни време…
аз плахо превих колена прималняли,
И с поглед стъмен от предсмъртна замая
аз плахо превих колена прималняли,
помислих, че някакъв глас ще вещае
незнаен завет из незнайни скрижали,
че някакъв бог умилен ще разкрие,
след толкова дни на безмуства метежни:
защо е тъй горд и надвластен, а ние -
тъй слаби, тъй горестни, тъй безнадеждни!
Напразно, уви! - Невъзпламнал угасна
великият миг на великото чудо,
нов суетен стрем из тълпата ме тласна,
мечтата смеси безпощадна пробуда -
и ропот, и смят в тишината нахлуха…
"Пиян е, безумен е!" - някой прошешна…
Аз стнах. - Небето бе празно и глухо…
Аз плачех. - Тълпата бе ледно-бездушна.
Димчо Дебелянов (1887 - 1916)
………………………………………………
Блуждаещи светлини дяволът разпръсва,
събира изгладнели тела,
пъха невинните души в пъкъла на страстта,
подпалва за мигове сламата на любовта.
Дремливото утро гаси тръпките на сладостта.
Само сън било либето в рова.
И пак пронизва заповедта страха:
Напред! Победата за нас! W.W.
Тагове: